Днес Ви разхождаме виртуално през една от любимите винарни на екипа ни - винарна Collavini, където сме имали щастието и възможността да разгледаме от първо лице. В блог поста ще научите повече за историята на винарната, нейните особености, тероар и емблематични сортове.
Винарната
Винарната Collavini се намира в бившата вила на благородническата фамилия Zucco-Cuccagna в Корно ди Розацо (Corno di Rosazzo), във Фриули Венеция – Джулия, признат за един от най-продуктивните лозарски райони Италия. Винарната е разположена в прекрасен пример за крепост от XVI век. Манило реставрира резиденцията и превръща господарската вила във винарска изба и собствен семеен дом.
Кулата на западната стена, построена някога като наблюдателна точка на околността, все още дава възможност да се види прекрасната панорама, простираща се по хълмовете Розацо (Rosazzo), Рутарс (Ruttars) и Кормон (Cormons).
След като влезете във винарската изба, сетивата ви са напълно омагьосани от цветовете и ароматите на старото лозе "Туриян" (Turian) - същият древен парцел с Ribolla Gialla, където този сорт грозде е засаден отново.
Традиция, която следват Колавини, е да „отделяме внимание на лозята си и да въвеждаме технологични иновации в избата“. Точното възстановяване на традицията е строго свързано с вниманието, отделяно на лозята и с технологичните иновации, въведени в избата. Като пример можем да посочим използването на хоризонтално ориентирани автоклави, в които нашата Ribolla Gialla отлежава повече от тридесет месеца. След това е помещението за сушене - нискотемпературна и проветрива зона, в която се събират най-добрите гроздове, за да се концентрират ароматите и плодовете, придаващи плътност и елегантност на виното.
История
Историята на Collavini започва през 1896 г. в Ривиняно (Rivignano), където основателят Еудженио Колавини (Eugenio Collavini) снабдява с вино магазините, които продават на благородническите семейства в Удине. Синът на Еудженио, Джовани, ръководи винарната през Първата и Втората световна война. След това щафетата е предадена на сина на Джовани, Манлио. След като поема винарната, Манлио премества избите в най-подходящите тероари на Corno di Rosazzo и тук Манлио въвежда напредналата наука енология в лозята си.
Манлио е пионер, който произвежда ново Пино Гриджо, ферментирало без ципите, само сок. През 1971 г. той създава Il Grigio, определящо тенденциите пенливо вино, получено по същия начин от същото грозде Pinot Grigio.
В края на същото десетилетие Collavini започва да произвежда пенлива Ribolla Gialla, използвайки същия метод като IL Grigio. Въпреки сегашната си международна слава Collavini остава семейна компания и продължава да се управлява от Manlio и синовете му Giovanni, Luigi и Eugenio.
THE LORD OF RIBOLLA
В края на 70-те години на миналия век, за да постави основите на ново пенливо вино, Манлио Колавини решава да отдели 4,5 хектара (45 дка) от лозята си за древен и местен сорт грозде, наречен Ribolla Gialla (Рибола Джала).
Според професор Attilio Scienza "Ribolla Gialla е най-източният сорт грозде във Фриули-Венеция Джулия и е донесен в Италия за първи път от римските легиони, които са пътували от Панония до Галия, минавайки през района на Фриули". Крайният резултат от работата на Манлио е нова Ribolla Gialla Brut, получена чрез нова интерпретация на традиционния метод за производство на пенливо вино.
Така нареченият "Метод Колавини" всъщност възниква чрез обединяване на най-добрите предимства на класическите техники и процеса Мартиноти-Шарман.
През следващите години на този тероар започват да се отглеждат още 11 хектара Ribolla Gialla, които се считат за идеални благодарение на мергелната почва (древно дъно на море) и лекия северозападен вятър.
Само голямата хармония между тези ключови фактори ни дава възможност да произвеждаме Ribolla Gialla Brut като добре балансирано и висококачествено пенливо вино.
DOC Friuli Areas
Когато говорим за многобройните под региони на DOC Friuli, се открояват два: "Collio" и "Colli Orientali del Friuli". Тези два района са известни с това, че в тях се произвеждат най-добрите вина на Фриули-Венеция Джулия.
Между провинциите Удине и Гориция, на 100-350 метра надморска височина, се намират незабравимите хълмове, от които произхожда нашата фриулска винарска традиция.
Тероарите в този регион са от мергели и пясъчници, които на местно ниво се наричат "ponca". Тези почви днес са годни за обработка, благодарение на упоритата работа на поколения винари, които са оформили тези стръмни фриулски лозя в организирани тераси.
Въпреки това Фриули не се състои само от хълмове: две трети от неговите винарски райони са представени от равнини и този тип ландшафт наподобява френския Грав в Бордо. Тази алувиална, постна и камениста почва е известна и с типичните си бели камъчета, които през деня отразяват слънчевата светлина върху лозята, а през нощта отделят погълнатата топлина.
ТЕРОАР
Факторите, които допринасят за качеството на нашите вина, са: геология, изложение, отдалеченост от планините, надморска височина и влияние на преобладаващите ветрове. Комбинацията от тези елементи води до появата на различни зони и микроклимати, които от своя страна развиват вина с техните специфични характеристики. Следователно, оптималното взаимодействие между мястото и сорта, е последният ключ към производството на вино с отлични качества.
Винарната е разположена в Corno di Rosazzo, в югоизточната част на DOC Colli Orientali del Friuli и граничи с DOC Collio of Dolegna и Cormons на изток. Като се има предвид богатото разнообразие на хълмовете на Фриули и това, че нашата продукция произхожда и от двете DOC зони, следва, че нашият тероар е доста сложен.
ТЕРОАРЪТ "Понка" е специфична скална смес от почви, възникнала в плитки езерни басейни, където теченията са предизвикали честото редуване на твърди и меки слоеве; пясъчник и мергел. От гледна точка на наличието на вода, последователната седиментация на пластовете калибрира наличното количество вода, което лозата може да използва. Слоят пясъчник пропуска и отвежда излишната вода, а след това мергелът работи като гъба, която абсорбира и задържа водата в почвата. Цялостният характер на основната скала и нейната тясна връзка с корените на лозата придават на тези фриулски вина "Ponca" тяхната характеристика.
СЛЪНЦЕТО
Лозата работи като фотоволтаичен панел, който абсорбира светлинната енергия. Като се има предвид постепенното увеличаване на географската ширина, хълмовете са подходящо място за засаждане на лозя. Докато лозята, отглеждани по южните склонове, поглъщат повече светлина през деня, тези, разположени на югоизток, прихващат ниски температури и светлина сутрин и намаляват фотосинтезата си следобед.
Това условие се оказва особено подходящо за белите ароматни сортове вина (Совиньон и Шардоне) или за "пикантните" червени сортове, като например Скиопетино (Schioppettino). От друга страна, лозята с югоизточно изложение дават най-доброто от себе си през най-горещите часове на деня, предлагайки ни отново "топли" сортове бели вина (Ribolla Gialla, Friulano, Malvasia) или червени сортове с по-зрели танини.
ГОРИТЕ
Студеният вятър, който постепенно се спуска от планините, изтласква горещия въздух към долината и равнините. В резултат на това склоновете на планините са по-студени от равнините.
ВИСОЧИНА
Хълмовете Collio и Colli Orientali достигат до 250 метра над морското равнище, а разликата между най-ниската и най-високата точка е около 150 метра. Като се има предвид, че надморската височина влияе на въздушния поток, правилото е, че колкото по-голяма е надморската височина, толкова по-ниски са температурата и влажността.
ВЕТРОВЕ
Вятърът Bora, който понякога духа с висока скорост от изток и североизток, е вятърът, който оказва основно влияние върху нашето хълмисто лозарство. Вятърът Bora, който премахва влагата и освежава най-изложените на слънце склонове, е полезен за цялата област Collio, както и за южната част на Colli Orientali.
Дори ако тези пет ключови точки представляват енологичния потенциал на нашите фриулиански тероари, геопедологията* все още играе голяма роля при определянето им.
*надежден подход за картографиране, който осигурява важна информация за почвите и ландшафта в мащаби, подходящи за практическо използване в селското стопанство, управлението на ландшафта, планирането на земеползването, картографирането на геоложки опасности.
