Шато д`Исан
ЗА ТРАПЕЗАТА НА ЦАРЕТЕ И ЗА ОЛТАРА НА БОГОВЕТЕ
Château d'Issan е имение в апелацията Margaux, класифицирано като Third Growth в официалната класификация на Бордо от 1855 г. Известно е с богатото си ароматно, копринено вино със същото име.
Имението е разположено южно от Château Margaux и в съседство с Palmer. Около 53 от 120-те хектара на имението са засадени с лозя (131 от 297 акра). От тях 40 хектара (100 дка) попадат в наименованието Margaux, а останалите – в AOC Haut-Médoc и AOC Bordeaux Supérieur.
Около 70% от насажденията са от Каберне Совиньон, а 30% – от Мерло. Обикновено grand vin (първото вино) отлежава 18 месеца в дъбови бъчви, една трета от които са нови и след това се бутилира без филтриране.
Второто вино – Blason d'Issan – се добива от по-млади лозя и е с по-първични плодови качества и е готово за пиене по-рано.
ИСТОРИЯ
D'Issan има дълга история дори по стандартите на Бордо. През 1152 г. виното от него е сервирано на сватбата между Елеонора Аквитанска и Хенри II Английски (Eleanor of Aquitaine and Henry II of England). Сегашният замък с крепостна стена е построен през XVIII в. и се смята за един от най-живописните в цялото Бордо.
Изявено минало
"Гордеем се с дългата си история. Château d'Issan е преди всичко историята на наследството, предавано от поколение на поколение, и на възобновяването на стремежа към съвършенство при всяко поколение."
История за семействата
Историята на Château d'Issan се състои предимно от дълъг списък с прехвърляния на собственост и наследства. Чрез наследяване и брак имението се предава от собственик на собственик и всички те са допринесли по свой начин за неговата известност и са спомогнали за формирането на уникалния му характер. През XII в. имотът е бил пасивно владение с тогавашното име La Mothe-Cantenac, преди да се превърне в имението Théobon, когато наследницата се омъжва за лорд със същото име.
В продължение на почти три века имението се предава по линия на редица фамилии с имена като Noailhan, Meyrac, Ségur, Salignac, de la Vergne, Escodeca de Boisse и др. От 1575 г. нататък имотът е собственост на пет поколения от фамилията Есено, които в крайна сметка го преименуват, като съкращават името си на "Issan" и така се ражда Château d'Issan.
Изграждане на репутация
Château d'Issan не се нуждае от известната класификация от 1855 г., която го отличава като трето Grand Cru Classé, за да си създаде репутация. Това е станало още през XII век, когато се съобщава, че виното е било сервирано на сватбата на Елеонора Аквитанска и Анри Плантагенет, бъдещия крал на Англия, на 18 май 1152 г.
Говори се също, че англичаните, които били победени в битката при Кастийон (Castillon) и били в безпорядък, все пак имали добрия вкус да изпразнят избите на Château d'Issan, което също било много търсено през този период. С течение на годините имението продължава да се отличава. През 1723 г. то е споменато от Хенри Пауъл, сомелиер на принца на Уелс. През 1776 г. то е включено в списъка на Лабади (Labadie), бащата на брокерите в Бордо.
През 1787 г. Томас Джеферсън, който все още не е станал президент на САЩ, го включва в прочутата си селекция на имения в Бордо.
В края на XIX век Château d'Issan е поканено в австрийския двор, тъй като става любимото вино на император Франц-Йосиф. Именно той изработва девиза на имението, гравиран в дялан камък над вратата на замъка: "За трапезата на кралете и олтара на боговете" (Regum mensis aris que deorum).
След като е принадлежало на фамилията Фоа дьо Кандейл, която е трябвало да го изостави по време на Френската революция, Château d'Issan има собственици, които все повече се ангажират да определят съдбата на имота. През 1824 г. Жан-Батист Дюлюк поема имението и започва серия от проекти за подобряване на лозята, преди да го продаде на семейство Бланши.
През 1866 г. Гюстав Рой се установява начело на Château d'Issan: той построява първите изби с гравитачно планиране и предприема най-важното –презасаждане на лозето, опустошено от филоксерата.
В периода между двете световни войни имението за съжаление е оставено да се руши, но е възродено от семейство Круз, които са собственици от 1945 г. Под ръководството на Лионел Крус замъкът е реставриран, инсталациите са променени, а лозето е засадено отново.
От 1998 г. насам, в резултат на инвестициите, направени от сина на Лионел – Емануел Крус, в лозята и избите, вината на Château d'Issan стават още по-вярно отражение на своя изключителен тероар.
През 2012 г. Франсоаз и Джаки Лоренцети, които са собственици и на Château Lilian Ladouys в Сен-Естеф и Château Pedesclaux в Пояк, обединяват усилията си със семейство Крус. С упоритост, страст и смелост различните поколения работят за обновяването на Château d'Issan, което възвръща предишната си слава.
