Лох Ломонд

ДЕСТИЛЕРИЯ ЛОХ ЛОМОНД

Първите данни за бившата дестилерия в Лох Ломонд датират от 1814 г. Разположена е в северния край на езерото Ломонд близо до Тарбет (известен като Тарбат). За съжаление в старите времена са се водили сравнително малко документи и датата на закриване на тази дестилерия остава неясна.

ОТ НЕЗАКОННИТЕ КОТЕЛНИ В КОШАРИ И ХАМБАРИ ДО ГОЛЕМИТЕ МИТНИЧЕСКИ СКЛАДОВЕ ОТ ИНДУСТРИАЛНАТА ЕПОХА – ТАЗИ ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА НА ШОТЛАНДИЯ Е ИЗИГРАЛА КЛЮЧОВА РОЛЯ В ИСТОРИЯТА НА УИСКИТО.

История

Настоящата дестилерия Loch Lomond е основана и въведена в експлоатция през 1965 г. от бившите собственици на дестилерията Littlemill Distilling Company в Боулинг, на няколко мили по пътя към Глазгоу, а първата дестилация е през 1966 г.

През 1984 г. дестилерията е затворена – или замлъкнала, ако използваме традиционния термин. За щастие обаче Alexander Bulloch и компанията Glen Catrine придобиват предприятието и през 1987 г. възобновяват производството на малц. Производството на зърнено уиски започва през 1993 г., а през 1999 г. са добавени две нови малцови пещи.

По време на откриването на дестилерията за зърно през 1994 г. тя е единствената дестилерия в Шотландия, която произвежда както зърнено, така и малцово уиски. Освен това тя разполага с уникална инсталация от три комплекта котли.
Тази дестилерия има възможността и самодостатъчността да произвежда специални издания на уиски, включително single grain уиски и луксозни блендове.

МАЛЦОВ КОТЕЛ
Уникалността на техните котли за производство на малц се състои в цилиндричните гърла на котлите за дестилат. Традиционно гърлата на малцовите котли са отворени. В котлите Loch Lomond в гърлата са включени специални тави за дестилация, които позволяват по-голям контакт с охлаждащите се алкохолни пари.

Това прави процеса по-ефективен.
Тези котелни могат да произвеждат алкохол с алкохолно съдържание до 90%, докато при обикновените котелни алкохолът е около 70%. Този тип дестилатори позволяват да се уловят и подчертаят различни "вкусови нотки" чрез диапазона от алкохолни концентрации, които могат да бъдат уловени и изхвърлени.

Това е много по-трудно да се постигне чрез конвенционален котел.