Ливади
Ливади е поликултурна ферма, в която се отглеждат по устойчив начин на пасища различни животни.
Намира се на 6 километра от Сандански в посока Кулата. Настанени са на част от територията на винарна Дамяница, прилежащите пасища както и пасища в различни села около Сандански.
Имат магазин в София, на ул. Яворец 9, непосредствено до пазара Римска стена (повече ТУК)
"Вдъхновени от изключителния американски фермер Джоел Салатин от Полифейс фармс, ние усвояваме и доразвиваме неговите идеи.
Отглеждаме месодайни пилета (бройлери) на пасището, предпазени от хищниците посредством бездънни кафези. (От април до октомври се виждат от пътя София-Кулата около Техномаркет Европа след Сандански).
Птиците пасат трева, дишат чист въздух и се пекат на слънце. Всеки ден кафезите се местят и така са на нова трева (като в нови чаршафи). Това ни предпазва от паразитна атака, а в същото време наторяваме равномерно пасището. Диетата на птиците е възможно най-естествената, като абсолютно сме си забранили ГМ (генетично модифицирани) фуражи, хормони и антибиотици и канибални храни (произведени от същия вид). Когато лекуваме, го правим с билки и чрез изолация. Тъй като птиците са в естествения си цикъл, наддават по-бавно (достигат желаното тегло за 90 дни, вместо индустриалните 30-ина), месото е по-структурирано и изисква малко по-дълга обработка. Все пак, обаче, то е пилешко, защото птицата не е достигнала зрелостта си. Разликите с домашната кокошка са две - бройлерът (от англ. broil - пека, т.е. месодайна птица) има повече месо и двойни гърди, а защото е пиле, т.е. младо е с по-крехко месо от възрастната птица (кокошката).
Пасищните пилетата са ни основният стълб, но имаме и много други животни. И при тях основният ни подход е да имитираме природата. Всеки ден кравите ни са на ново пасище, за да са по-далеч от тортите си, в които мухите са снесли своите яйца. Два-три дни по-късно с мобилен курник пристигат кокошките ни, които изкълвават буболечките и ларвите на насекомите от тортите на кравите и ги разпръскват в почвата. Така няма мухи по пасищата, а кокошките са хапнали чист протеин, обилно гарниран с трева."
Слънцето обезпаразитява пасището и след няколко седмици то е готово да приеме кравите за нов цикъл.
Всяко животно е поставено в естествените му условия и с естествената си диета. Прасетата ни също са на ротационни пасища, където хапват трева и корени на воля. Допълваме им храната със смес от пшеница и царевица, но са оставени свободно да се движат, ровят и правят кални бани. Прасетата нямат потни жлези и калта ги охлажда, обезпаразитява и предпазва от слънцето едновременно. Мазнините на пасищните животни са богати на омега 3 мастни киселини, заради хлорофила в тревата.
Прасетата са ключов играч, когато трябва да се изкоренят някакви плевели и при компостирането на постелята от оборите. Те ровят, прехвърлят, дъвчат разхвърлят и напълно безплатно извършват багерни услуги. Както казва Салатин - на челата на прасетата пише "готов съм на всичко, за да получа царевица". Когато постиламе в оборите (на козите, овцете, кравите) винаги хвърляме зърна царевица между пластовете. Тези зърна са неустоима примамка за прасетата, когато дойде време да изнасяме постелята. Те търсят царевицата, преобръщат цялата постеля, така я аерират и смесват и стимулират компостния процес. (подобно на месенето на хляб)
След като компостираме постелята на кравите, козите, овците, идва ред на другия ключов играч в нашата ферма - г-н Червеят. Той е брънката между смъртта и живота - той превръща органичната материя в хумус, който дава живот и здраве на растенията. Когато червеят свърши работата си, оборската постеля се връща на пасището, в оранжерията, на полето, в лозето като хумус. Така цикълът се затваря и всичко влиза в употреба."