Е. Гигал

ГИГАЛ

Историята

„Историята на фамилия ГИГАЛ отразява великолепието на вината на Кот Роти. Три поколения ГИГАЛ обработват 24 вековни почви.”   

Имението Гигал е създадено през 1946 г. от Етиен Гигал в Ампуи, малко древно селище и люлка на името Кот Роти. То приютява един уникален лозов масив, където гроздето и вината са били известни от 2400 години. Създателят пристигнал през 1924 г., когато е на 14-годишна възраст. Произвел е вино от 67 реколти в Кот Роти, а в началото на кариерата си участва и в развитието на фирмата Видал-Фльори.

През 1961 г., въпреки че е все още много млад, Марсел Гигал поема ръководството над фирмата до баща си, който внезапно е бил поразен от пълна слепота. През 1973 г. съпругата му Бернадет се присъединява към него и двамата работят заедно, за да развият семейния бизнес. През 1975 г. се ражда техният син Фелипе. Днес той произвежда вино във фамилното имение. Заедно със жена си Ева, той е представител на третото поколение и продължава семейната традиция в производството на великолепни вина от долината Рона.

От 1946 г. насам, упоритата работа и постоянството дават резултат и за това най-вече свидетелстват закупуването на фирмата Видал-Фльори в средата на 80-те. Въпреки че принадлежи на имението Гигал, Видал Фльори запазва своята автономия като търговска марка и технология.  

Десет години по-късно, през 1995 г., Гигал придобива известния Шато д’Ампуи, важен исторически и енологичен паметник, чиято дълга история е пряко свързана с наименованието Кот Роти. Една древна крепост, построена през 12-ти век, преобразувана в ренесансов замък през 16-ти век. Шатото е разположено сред лозите и граничи с кралицата на реките: река Рона.

Шато д’Ампуи се превръща в седалище на имението Гигал, докато административните помещения и избите остават в малкото древно селище Ампуи.

През 2001 г. имението Гигал се разширява със закупуването на имението Жан-Луи Грипат в Сен Жозеф и Ермитаж, както и имението Валои в Кот-Роти, Ермитаж, Сен Жозеф и Крозе-Ермитаж.

В избите на Гигал в Ампуи се произвеждат и отлежават вина от Южна Рона. Вина от известните южни винаро-лозарски райони Шатоньоф-дьо-Пап, Хихондас, Тавел и Кот-дьо-Рон също отлежават в тези изби.

През 2006 г. фамилията Гигал придобива Домейн де Бонсерин и подпомага неговото развитие, въпреки че остава отделно от имението Гигал.

***

Намираме се недалеч от първите няколко квадратни метра на малка изба, в която Етиен Гигал се е трудил за първи път, а днес там са разположени 3 хектара изби и галерии, в които има бурета, резервоари и корита. Историята и душата на фамилията Гигал са белязали тези изби, които дискретно дават подслон на най-изключителните вина.

Както можете да видите днес, шато Ампуи представлява древна крепост, построена през 12-ти и 16-ти век, заобиколена от лозя и граничеща с река Рона.

Това привилегировано място е било населено още от ерата на палеолита, но именно по време на римската епоха местността се застроява и разширява като получава името вила д’Ампикус.

Крепостта води произхода си от 12-ти век, а след това бива за първи път реставрирана от Пиер д’Ампиу в началото на 14-ти век, Известната фамилия МОЖИРОН е тази, която дава благородното потекло на шато д’Ампуис. Сградата остава владение на тази фамилия от 1512 г. до 1755 г., като през този период е била резиденция на няколко френски крале. В последствие фамилията Аренк де ла Кондамин, а след тях Сибанс били господари на имението, което се е съхранило в отлично състояние до 20-ти век.

За съжаление през 20-ти век тази красива сграда е занемарена и започва да запада.

***

Филипе, спомни си за дядо си, който е отгледал и произвел вино от 67 реколти с такава страст: "Всеки ден той слизаше в избите, а ти, като малък много обичаше да го последваш, за да държиш пипетата и чашата. Бавно, той обикаляше всички бъчви и полици, гледайки с любов към бутилките, които триумфират над всяко зло и печал, побеждават скуката и времето.

Най-голямата му радост бе да сподели с възможно най-много хора емоцията и удоволствието от виното. Прекрасният ти дядо се усмихваше на всяка бутилка, а ти си мислеше колко много обича избата си. Е, сине мой, истината е, че той обичаше нас, защото знаеше, че за тези редки вина, направени с цел да отлежават дълго, не е било отредено да бъдат пити от него.

***

Придобито през 1995 г. от фамилията Гигал, шато д’Ампуис е признато за национално историческо богатство. От тогава претърпява колосална инициатива за реставриране, за да се възстанови тази сграда в блясъка на предишното ѝ величие.

Този процес е отнел около 11 години като над 100 души са работили върху проекта. Дейността се е ръководела от Жан-Габриел Мортамет, главен архитект на исторически паметници, а резултатът е изключително добра реставрация.

Това Ренесансово бижу се събужда за живот днес чрез лозовите масиви Кот Роти, със своето благородно минало и сигурно бляскаво бъдеще.