Домейн Ру Пер е Фис

Домейн Ру Пер е Фис

Domaine Roux Pere et Fils е семеен бизнес, базиран в хълмовете на Сен-Обен (St-Aubin), в южния край на Кот д'Ор (Cote d’Or). Традицията на семейството в производството на вино датира от 1855 г. и днес те притежават над 70 хектара лозя в региона – от Бургундия до Гран Крю – което ги прави едно от най-големите независими имения в Бургундия.

Настоящият екип, отговорен за производството, се състои от братята Матьо, който прави виното, и Себастиен, който управлява бизнеса. Тяхната страст и енергия са движещата сила зад забележителното повишаване на качеството. Любителите на Бургундия да обърнат внимание: това определено е домейн, който си заслужава да се следи.

Domaine Roux е голям производител, от който през годините сме имали удоволствието да опитаме не едно и две от достойните вина. Няколко скорошни вина, дегустирани на сляпо, ни дадоха тласъка да организираме внос за България и евентуално посещение при тях.

Казахме ли „голям“?

През 2018 г. производството възлиза на цели 800 бъчви! За работата в лозята е необходим екип от около 30 души – за 180 парцела и над 100 кювета (червени и бели вина) от 70 хектара собствени лозя плюс изкупувано грозде. Последното попълнение в имота са лозя в Bouzeron. Основната част от лозята на домейна се намира между Mercurey и южната Côte de Beaune, но се произвеждат вина и от райони чак на север като Chambolle и Gevrey – например 2.2 хектара в Chambolle, разделени на 18 парцела! В зависимост от реколтата, 55-60% от продукцията е бяло вино.

Старият център – сърцето на имението – се намира дълбоко в селцето Saint-Aubin, точно над (в момента реновиращия се) замък на селото. Тази смесица от постройки отразява факта, че домейнът функционира още от 1855 г. – в къщите на дядовците и прадядовците. Въпреки че тук има дегустационна зала, мястото е доста дискретно и човек лесно може да го подмине, забелязвайки само голямата бетонна винарна сграда на пътя за La Rochepot – паметник на 80-те години, когато, както самите те признават, „може би дейността се разрасна малко прекалено бързо.“

Матийо обяснява: „По онова време лозята на домейна представляваха едва една трета от цялото производство. Като братя решихме, че искаме да се съсредоточим много повече върху собствените си вина и да направим най-доброто, на което сме способни. Все още купуваме грозде от приятели, които работят добре, но днес тези покупки представляват само една трета от нашето производство.“

Ясно е, че братята експериментират в различни посоки от гледна точка на винификацията – резервоари, глинени амфори, по-дълго отлежаване, завършване на вината в малки съдове от неръждаема стомана. Те започват през 2015 г. с някои вина, отлежавали само в неръждаема стомана, но резултатът се оказал твърде редуктивен, затова избират амфорите като алтернатива за производство на кювета без „грим“.

„Резервоарите са твърде сериозни“, казва Матийо.

В лозята много от парцелите вече се обработват по био методи, а братята обмислят постепенен преход към биодинамика. Използват се машини при гроздобера, но, както отбелязва Матийо, „само за регионалните апелации – и то не навсякъде.“ При някои вина се усеща доста дъб, но според него стилът на дъба е един и същ за всички вина – „само количеството се променя“, уточнява той.

65% от значителното производство на това имение се изнася за чужбина.

Вината…

Тук има наистина много добри вина, но от последната ни дегустация беше трудно да се оцени постоянството в употребата на дъб – някои вина бяха интензивно дъбови, други – изобщо не. Вероятно зависи от конкретната бъчва.