Алоис Лагедер
Алоис Лагедер
Най-благородните сортове грозде, отглеждани в най-добрите лозя, никога няма да произвеждат великолепно вино, без усилията на хората. Във винарните на Алоис Лагедер, притежавани и управлявани от пет поколения насам, този елемент на човешка отдаденост има своето минало и бъдеще.
Историята на Лагедер, подобно на много други в Алто Адидже, води началото си от високата алпийска долина. В началото на XIX век, един млад мъж от фермата Химелрайхоф, недалеч от село Албионс, завързва всичките си вещи в един вързоп. Йохан Лагедер казва сбогом на семейната ферма - готов за пътя, който го отвежда в град Болцано. Намерил работа като майстор на каруци, Йохан притежава вещината на истински занаятчия и предприемачески дух. Така през 1823 г. се сдобива с работилница, успоредно започва да се занимава и с вино.
През 1855г. двамата му сина си разделят имуществото му. Големият поема работилницата за каруци, а по-младият, Алоис Йохан наследява предприемаческия дух на баща си и търговията с вино. Разширява бизнеса, купувайки първото си лозе. Започва да съхранява за отлежаване в избите си не само вина от собственото си грозде, но и от закупено от други производители.
Задълбочените познания за различните микроклимати на склоновете, ограждащи Болцано и изключителната вещина да запазва и подчертава фините разлики между тях последва и друг наследник-предприемач - Алоис III. Оценявайки качествата на местните сортове грозде, през 1934 г. купува имението и лозята на Льовенганг в село Магре, в най-южната точка на Алто Адидже. Тук намира отлични условия не само за бяло, но и за силни червени вина като каберне совиньон и мерло. Решавайки, че превозването на крехките събрани плодове до Болцано с волска каруца е твърде дълго, той създава съоръжения за винопроизводство и изби в имението Льовенганг в Магре.
Винарната на фамилия Лагедер преживява трудни времена, когато най-младият по това време Алоис Лагедер, след обучението му в областта на икономиката и лозарството, поема ръководството на фирмата на едва двадесет и пет години. В резултат от дългогодишното схващане за тях като продукти за масова консумация, имиджът на вината страда значително. С подкрепата на сестра му Венделгард и неговият зет и технолог на избата Луис фон Делеман, Алоис Лагедер поема задачата да върне престижа на винарната. Той е убеден в неизползвания потенциал на региона и решително задава посока, насочена към качество. Купува още лозя и използва иновативни методи - връзва лозята около тел и намалява техния добив. Вдъхновен от срещата си с легендарния винар от Калифорния Робърт Мондави през 1981г., Алоис експериментира и с отлежаването на вината в малки дъбови бъчви. Вина като червеното му Кор Рьомигберг каберне совиньон и бялото му Льовенганг шардоне, са създадени с изцяло нов стил и стандарт на качеството на винарския район Алто Адидже.
През 1991 г. Алоис закупува Хиршпрун - ренесансово имение в Магре с над 30 хектара лозя. През 1995 г. конструира високотехнологично съоръжение за винопроизводство и комплекс от изби в Магре, които се оказват предвестник на същински бум на модерните архитектурни структури на винарни в Италия и в чужбина.
Днес всички негови лозя се придържат към принципите на биодинамичното производство. Затова името Алоис Лагедер днес е синоним на традиция и новаторство.
В духа на цялостната корпоративна философия, Алоис IV прави своята винарска изба редовен домакин на изяви на съвременното изкуство и музика, иновативен ход, реализиран с хореографа Веронка Риз. Ангажиментите му извън винарната се увеличават – вече повече от 10 г. е директор на Музея за съвременно изкуство Мусеион, а в началото на 2009 г. е избран за председател на Института по екология в Болцано.
Биодинамиката в лозята и избите на Алоис Лагедер
Първият досег на Алоис Лагедер с биодинамиката е в зеленчуковата градина на майка му, която извършвала някои дейности според правилната позиция на луната. Поемал от мъдростта на поколенията от селските стопани в съседство, опознал хомеопатията, търсенето на подпочвени води, енергийните линии в природата. Но едно конкретно явление го заинтригувало особено много. Селските стопани събирали отрязаните след резитбата на лозите клонки в големи наръчи и ги използвали през зимата за огрев. Клонките в някои наръчи оставали гъвкави с години, а други бързо съхнели и се чупели - ако лозите се отрежат след пълнолуние, те остават силни и гъвкави; ако се отрежат след новолуние, изсъхват и бързо се разграждат. Ранният досег с тези факти изиграва значителна роля за убеждението му, че „биодинамичното селско стопанство е най-всеобхватният начин за обработване на лозята в хармония с природата. То зачита начините, по които природата функционира като едно цяло и допринася за естественото състояние на равновесие между лозите, земята и космоса“.
Биодинамиката (от гр. ез. βios - живот, и βinamikòs - движение) е всеобхватен и регенеративен метод за органично селско стопанство, почиващ на основата на антропософията. Този мироглед, формулиран в началото на ХХ в. от австрийския философ Рудолф Щайнер, задава важни насоки на образованието, изкуството и медицината, разработва основополагащи философски течения и практически методи за работа в областта на биодинамичното селско стопанство. Антропософският подход разглежда селското стопанство като себедостатъчен и устойчив микрокосмос, в който намират място най-различни растения и животни. Също както девствената, така и обработваемата природа създава верига, в която участват почвата, растенията, животните и естествената заобикаляща ги среда. Всички най-различни организми, живеещи в нея, съставляват сложна екосистема, която е отражение на дейността на вселената като едно цяло. В хармония с цикличността и ритъма на природата, луната и звездите, селският стопанин подобрява здравето и плодородието на почвата, жизнеността на неговите растения и така - качеството на своята продукция. В основни линии биодинамиката не е нищо повече от възползване от богатството на опита, който селските стопани са набирали през хилядолетията. Ние често губим интуитивната си способност да улавяме взаимодействието между микро и макрокосмоса. Антропософските учения на Рудолф Щайнер изтъкват научния и духовен път към пресъздаването на това разбиране.
В края на краищата е имало причина нашите предци да смятат, че някои селскостопански дейности трябва да се извършват в съответствие с позицията на луната и планетите. Алоис Лагедер до края на 80-те години се грижи за лозята си чрез утойчивите, екологично чисти селскостопански методи, запазващи близкия си досег с природата, а през 2004 г. решава да премине изцяло към биодинамичната селскостопанска система. След препоръчителния минимален период на преход от три години, през 2007 г. е събира първата сертифицирана реколта биодинамично грозде.
Първото биодинамично вино на марката със сертификат „Деметер“ излиза на пазара през 2008 г. - бяло вино, съчетание между шардоне и пино гри. Две години по-късно се появява и червеното - от лагрейн и мерло. Всички сертифицирани биодинамични гроздови вина, отгледани в лозовите масиви на винарната, са групирани в серията вина „Тенута Лагедер“.
Биодинамика е и опитът да се съхрани и увеличи разнообразието на биологичните видове, които живеят там. Целта е повторното създаване на девствена природа, където флората и фауната съжителстват в идеална хармония и симбиоза. Превантивното подсилване на лозите и привеждането им до естествено равновесие са изключително важни, за да бъдат подготвени за самостоятелна борба с вредители, гъбички, горещини, засуха. За винаря този метод на лозарство означава повече време, прекарано в лозето, повече ръчна работа и пълен отказ от химически продукти - фунгициди, инсектициди, хербициди и изкуствени торове. Целта е, подобно на хомеопатичните лекарства, лозята да станат достатъчно силни и устойчиви, за да могат при появата на болест, да генерират достатъчно сили за самозащита и самолечение. Селският стопанин се намесва единствено в случаите на сериозна и неизбежна опасност, като например появата на плесен. С други думи, неговата задача е да помогне на лозята сами да си помогнат.
От фундаментално значение за биодинамичното селско стопанство е здравата, жизнена почва. Лозарите инвестират значително време и енергия в подобряването на качеството на почвата, което да насърчи генерирането на хумус. Важна роля в този процес играе използваният биодинамичен препарат тор в рогове. За целта роговете на крави се пълнят с пресен кравешки тор, заравят се в земята за периода на зимата. Когато през пролетта роговете се извадят, торът се е преобразувал в хумус, който след това се размесва с вода и се разпръсква над почвата. Подпомага се плодородието, с повишаване обема на хумуса в почвата, се повишава и нейната способност да съхранява дъждовна вода. Препаратът тор в рог стимулира равновесието в почвата и прави растенията по-жизнени. Строежът и структурата на обработваната по биодинамичен път почва бързо се променя - става по-лека и с по-приятен мирис.
За да се стимулира допълнително генерирането на хумус, почвата в лозята на Лагедер се наторява с компост. Той се получава от смесица от кравешки тор и органични материали - сено, листа и скастрени лозови клонки, с добавка от биодинамични препарати, изготвени от бял равнец, кора на дъб, коприва, глухарче и валериан. Тези препарати „ваксинират“ сместа и стимулират естествения процес на преобразуване на тор от крава в компост. Те повишават и оптимизират въздействието на компоста върху почвата и растенията, като повишават способността за самозащита, спомагат за процеса на фотосинтеза, повишават способността на почвата да задържа влага и да я освобождава в растенията.
Друга важна мярка за генерирането на хумус са вторичните култури, с които се засажда почвата между редовете на лозите. Като начин за повишаване качествата на почвата, ивиците земя се засаждат с най-различни растения, някои от които се вкореняват надълбоко и така разрохкват почвата. Създават се условия, в които да виреят червеи и различни микроорганизми, корените на лозите се проветряват по-добре, земята диша. Когато корените на растенията поемат достатъчно въздух на по-голяма дълбочина, достигат по-надълбоко и поемат минерални соли, което на свой ред има положителен ефект върху степента на извличане на вещества, аромата на гроздето и индивидуалността на виното. Тревата разрохква почвата и така навлиза значително количество азот, обогатява се циркулацията на естествени хранителни вещества и минерали. „За съхраняването на биологичното разнообразие“, казва главният агроном на винарната Йохан Ранци, „понастоящем садим 23 разновидности култури, бакла, червена и бяла детелина, синап и рапица. Цъфтящите треви предоставят на насекомите естествената среда, от която се нуждаят, на свой ред те привличат повече птици. Така допълнително се повишава цялостното биологично разнообразие. Ето още едно предимство - като зелен тор тези треви също се преобразуват в хумус и през пролетта създават още повече биомаса.“
Преминали към биодинамичното лозарство, от Лагедер забелязват, че разклоненията на растенията по-рядко се чупят при вятър, новите издънки са по-устойчиви, а срязаните дървесни израстъци са по-твърди. Лозите растат по-равномерно, узряват по-рано от традиционно култивираните лози. Чепките са по-малки и така се проявява по-балансираното съотношение между семена и месеста част. По-здравата му кожа съдържа повече полифенол – ценен за човешкото здраве винен компонент. Гроздето достига физиологична зрялост и оптимални захарни стойности по едно и също време, което от своя страна води до особено балансирани вина с по-ниско алкохолно съдържание.
Биодинамичното лозарство включва хомеопатичното прилагане на различни инфузии. Впръскването на инфузии от лайка, полски хвощ, глухарче и бял равнец помага на растенията равномерно да поемат хранителните вещества от почвата, ограничават се внезапните увеличения в приема на хранителни вещества и спорадичните скокове в растежа.
Ако независимо от взетите мерки за превенция, растенията са атакувани от гъбички, опасността може да се ограничи с използването на сяра на прах, водороден сулфид и меден сулфат. Такива средства са част от арсенала на природата и имат предимството да не се задържат в растенията, а действат на повърхността на растенията, където всъщност има нужда от тях. Количествата им, използвани в биодинамичното лозарство, са пренебрежимо малки. Конкретен пример за новата силна страна на лозите, Лагедер наблюдават още през първата преходна година. В лозе, винаги нападано през юли от цикади, сериозен и много опасен паразит по лозята, листата на растенията са създали толкова мощна клетъчна структура, а жилките са станали толкова плътни, че предотвратяват увреждането от насекоми.
Основна грижа на биодинамичния селски стопанин е стопанисването на частицата природа, поверена на неговите грижи. Работата, извършвана в избите на винарна Лагедер, е в услуга на природата. Придържат се към строгите указания за биодинамичните изби, установени от международната организация Деметер, която установява най-високите стандарти за качество във всички фази на винарството, от отглеждането на лозя до винопроизводството до търговията. Лагедер високо ценят необходимостта от крайно внимателното отношение към лозята по начини, съхраняващи техните качества. Не се възползват от концентрацията на плесен или други подобни манипулативни или технически процедури. Извършват ферментация на гроздето със закваски от самите лозя и използват възможно най-малките количества сяра.
За вината „Тенута Лагедер“ бутилирането с естествен корк е очевидната и единствена възможна процедура. Във всички области на винарството принципът на устойчивостта е от първостепенно значение, независимо дали става въпрос за употребата на екологично чиста хартия, неизбелен картон или по-леки бутилки.
Алоис Лагедер отбелязва: „Откакто започнахме да разрохкваме почвата на по-големи дълбочини и въведохме употребата на биодинамичните препарати, ние успяхме да увеличим качеството на нашите лозя“. С преминаването към биодинамичното лозарство, вината им стават още по-елегантни, балансирани, комплексни и живи, с още по-ясно изразен минерален състав, по-заредени с положителна енергия, по-балансирани и здравословни за човешкия организъм.
За да може потребителят да отличи биодинамиката, Лагедер създават нови опаковки за редица от техните вина. Тези нови марки се характеризират с четири кръгли форми, подредени една върху друга. Четирите кръга символизират доктрината на четирите елемента, която стои в основата на биодинамиката - земя, вода, въздух и огън. Всяка част от лозата съответства на един от тези елементи: корените – на земята, листата – на водата, цветето – на въздуха, плодът – на огъня. Кръговете се отнасят до периодично завръщащите се природни цикли и до измерението време. Правилният момент от космичното време играе изключително важна роля в биодинамиката.