Шампанско Вьов Клико Брут + 2 чаши ПОДАРЪК

Champagne Veuve Clicquot Brut + 2 pvc glasses gift
В наличност
114,99 лв.
Добави в любими

Франция

Шампан

Купаж

Шампанско, Бяло

Подходящи храни:

Морски дарове Морски дарове Зрели сирена Зрели сирена Пресни плодове Пресни плодове Суши Суши Десерти Десерти

Наричана още желязната бизнес лейди от първата половина на XIX век, която превърна шампанското си в искрящата легенда „Вьов Клико" (veuve, фр. - вдовица). Макар и с боне на главата, тя проправи пътя на облечените в делови костюми жени на XX и XXI век, съчетавайки мъжка воля и практичен нюх с присъщата на пола си интуиция.

Това си било чист брак по сметка, когато през 1798 година в катедралата в Реймс - столицата на областта Шампан, Никол Барб Понсарден казала „да" на Франсоа Клико. Никол била дъщеря на някой си господин Понсарден - ревностен монархист, един от организаторите на коронацията на Луи XVI - същия онзи, който през 1793 г., след избухването на Френската революция, губи главата си на гилотината. Още преди да падне главата на Луи обаче, мосю Понсарден вече се бил осъзнал като ревностен републиканец, което му позволило да запази своята глава на раменете си. После по времето на Наполеон Понсарден станал ревностен бонапартист и така си спечелил титлата барон. Но тъй като до революцията той бил монархист, върналите се на власт Бурбони, които пратили Наполеон на заточение на о. Елба, не му отнели титлата. Никол изглежда наследила невероятната повратливост на баща си, само че я използвала не в политиката, а на полето на бизнеса.

Но да се върнем към сватбените камбани през 1798-а. Тогава тя била на 21 години и макар да не била влюбена във Франсоа, едва ли мечтаела някога светът да я запомни като вдовица. Никол добре помнела думите на майка си, която често повтаряла на дъщеря си: „Ах, мила моя, някак си предчувствам, че след сватбата ще се прославиш." С какво - майката не знаела, още повече щерка й не се отличавала нито с особена красота и елегантност, нито с остроумие, пък и от жените по онова време не се очаквало кой знае какво - стигал им един успешен брак, увенчан с деца и внуци. Бракът на Никол наистина бил успешен - като съюз между успелия буржоа и новоизпечен благородник Понсарден, и богатата фамилия лозари и винопроизводители Клико. Свекърът й Филип бил мъж с изключителен търговски нюх и склонност да рискува. Още през 1780 г. той изнесъл вино за Русия, вярно, ставало дума за една кошница с бутилки, но все пак... Синът му също бил предприемчив и бъдещето изглеждало розово, когато над семейството изведнъж надвиснал черен облак. Седем години след сватбата младият господин Клико скоропостижно починал, оставяйки на съпругата си едно дете и един нелек бизнес.

Какво трябвало да прави нямащата 30 г. вдовица със семейното имение, с декарите лозя и огромната изба, чиито разклонения се разпростирали на 18 км под земята? Никол решила да вземе всичко в свои ръце и предизвикала недоволството на обществото в Реймс. Та нали хората в околностите му още вярвали, че жена дори не трябва да влиза в избите, защото виното ще стане на оцет! Никой не знаел, че приживе Франсоа бил посветил съпругата си в тайните на превръщането на гроздовия сок в разпенващо се вино. Никол вложила цялата си страст във винопроизводството и изглежда това успешно заменило мъжете в живота й, защото тя никога повече не се омъжила. Наложила си железен ритъм на работа, обикаляла лозята, за да следи качеството на гроздето, слизала в подземията, за да контролира температурата в избите. Инвестирала печалбите си в закупуване на най-добрите лозя на Шампан. Водела си записки, които се пазят до ден днешен в архивите на Дома Клико, в които анализирала успехите и пораженията си. Не губела надежда, когато лозята не раждали или ги връхлитали болести. През всичките тези години тя повтаряла: „Има само едно качество - най-доброто" и работила нонстоп. В битката си за качество обаче не забравяла хората, които се трудят за нея и поощрявала най-преданите си работници като кръщавала избите с техните имена.

Говори се, че когато по време на Наполеоновите войни руски войници опустошили избите на мадам Клико, тя казала: „Ще си платят за това". И руснаците наистина си платили... Вдовицата имала на своя страна един много полезен мъж - мосю Луи Боне. Той играел ролята на неин личен посланик в столицата на Руската империя Петербург, където проучвал пазара. Пишел й, че тамошните аристократи изпитват детинско удоволствие от гледката на пенещото се шампанско, от изстрелването на тапата и от пяната, която мокрела роклите на седящите на масата дами. Известно е неговото писмо от 1806 г.: „Съобщавам ви радостна новина. Царицата е бременна. Ако роди престолонаследник, в тази огромна страна ще бъде изпито море от шампанско. Само не казвайте никому нито дума, защото конкурентите ни могат да се възползват." Хм, мадам Клико ли не знае как се пази тайна! Но тя не просто мълчала, а замисляла рискова стъпка. Още не бил отшумял злощастният поход на Наполеон към Москва, а мадам товарела кораба „Добри намерения" с 10 хил. бутилки шампанско и го изпратила към Русия. Бързо забравящите злините руснаци полудели по качественото й вино и били готови да плащат луди пари за него - точно както го била предвидила вдовицата. Проспер Мериме пише: „Мадам Клико напои Русия. Тук наричат виното й кликовское и не искат да знаят за друго." В чест на този удар баронесата направила нещо, което по принцип избягвала - наляла си чаша шампанско и го изпила на един дъх.

Доставките за северната империя достигнали 25 хил. бутилки годишно. Но Никол не се главозамаяла от успеха и продължавала да повтаря: „качеството, качеството". Точно за да подобри качеството на вината си, тя измислила ремуажа - голямата й заслуга към всички производители на шампанско. През 1816 г. изобретила начин да отстрани утайката от дрождите в шампанското и то да изглежда прозрачно като сълза. Дотогава пенливото вино, открито от митичния монах Дом Периньон, било мътничко. Мадам се сетила да пробие дупки в една кухненска маса и да застопори в тях бутилките под ъгъл с гърлото надолу. На определен период бутилките се завъртали с няколко градуса. Така утайката се събирала над временната запушалка. Накрая гърлото се поставяло в лед и утаените дрожди замръзвали. После работниците на мадам махали временната тапа и леденото парченце изхвърчало навън. Бутилките се доливали и им се слагала постоянната запушалка. Шампанското в тях било кристално чисто.

„Качеството, качеството", мърморела мадам и когато решила да постави цветни етикети на бутилките си. Дизайнерското й попадение веднага я отличило от конкуренцията. Преди нея всички етикети били черно-бели. Мадам харесала наситения цвят на жълтъка на кокошите яйца, защото е шик и освен това бил лесен за сравнение еталон. Просто винаги можело да се счупи едно яйце от селска кокошка и да се сравни неговия цвят с този на етикета.

Тя умеела да извлича максимума от конюнктурата. През 1811 г. небето на Шампан е прорязано от комета, а реколтата е небивало добра. Когато праща кораба за Русия, бутилките са именно от реколта 1811-а и затова са украсени с фирмени етикети с монограма VCP (Veuve Clicquot Ponsardin) и надпис Vin de Bouzy 1811 de la Comet (Вино от Бузи 1811, Годината на кометата). В Русия започват да наричат шампанското й „виното на кометата." Звездата става част от герба на мадам, заедно с котвата, която да напомня за успешния рейд на кораба „Добри намерения" към Русия.

Мадам Клико се държала като Желязна лейди до края на дните си. Виждайки, че съпругът на дъщеря й е безнадежден комарджия и пияница, че няма КАЧЕСТВА да развие фирмата, тя обезнаследява двамата и продава бизнеса на близкия си помощник Едуард Верде. Оттегля се от активна работа, но до края на дните си помага на Дома Клико. Умира през 1866 г. на 89-годишна възраст.

През 1987 г. шампанското „Вьов Клико" става част от концерна L.V.M.H. Louis Vuitton Moet Hennesy. През 1972 г. е основана наградата за бизнес дами на името на мадам Клико, която се връчва ежегодно в няколко държави от Европа, Америка, Азия и Австралия. Сега на трона, заеман по-рано от вдовицата, отново е жена. Сесил Бонфонд е президент на фирмата и както шеговито подчертава - най-големият й приоритет е да съхрани семейното си положение на омъжена жена и да не стане втората вдовица на този пост.

Впрочем духът на старата дама е жив в Шампан. Резиденцията на Дома „Вьов Клико Понсарден" - Hotel du Marc, е отворена за всички желаещи. Старинната сграда е построена по указания на самата баронеса Никол, за да посреща гости. Скърцащите подове, антикварните мебели в стаите - всичко 5 на брой, дългите закуски на още по-дългата маса, застлана с твърдо колосана покривка, кухнята с големината на конюшня, разкошните интериори и разбира се - портретът на основателката в една от гостните, създават невероятна атмосфера. За вечеря гостите получават специална бланка: „Вдовицата Клико има честта да ви покани...". И естествено, навсякъде в хотела се лее шампанско.

Случвало се е гости да се кълнат, че понякога из коридорите на резиденцията за секунда се мярвала жена с боне, която тихичко мърморела „качеството, качеството". Същите тези хора говорят, че въпреки мърморенето мадам изглеждала весела. Може би защото виждала, че бизнесът й се развива и че хиляди хора по света се забавляват, гърмейки с тапите на бутилките й. Скептиците обаче твърдят, че привидението се дължи на някоя и друга чаша шампанско вповече, изпита от гостите в чест на Никол Клико Понсарден - вдовицата, която развесели света с френски шик.

Източник: Списание ЕВА

Плодов интензитет

Тяло

Киселинност

Технически данни

VeuveBrut2

Франция

Вьов Клико Понсардин

Шампан

Купаж

0.75 л

Обратно към продукта
Оставете вашето мнение
Оценявате:Шампанско Вьов Клико Брут + 2 чаши ПОДАРЪК
Вашата оценка
Обратно към продукта